28 дек. 2020 г., 08:55

Камък върху нея

1.5K 0 0

Камък върху нея няма да остане,

лежи в гроб студен - ужас да те хване.

Хилядите червеи вечно ще гризат

душата й във Ада.

 

"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък",

бавно тлее в своя замък,

влиза във живота,

алена искра - тя я потопи.

 

Иска да живее само за мига.

Някъде тълпа. Викове аз чувам.

Виждам синева. Това е синя пролет.

Камък беше хвърлен. Хвърлен от деца.

 

Кой ли не е грешен? Иска да умре.

Някъде далеко. Тя е свят. Недей.

Камък падна меко. Тупна във прахта.

Тя ще си лежи. Чувства още жажда.

 

Всички ревнаха: "Разпни я и не давай й живот!"

"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Маринов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

31 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...