Камък върху нея няма да остане,

лежи в гроб студен - ужас да те хване.

Хилядите червеи вечно ще гризат

душата й във Ада.

"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък",

бавно тлее в своя замък,

влиза във живота,

алена искра - тя я потопи.

Иска да живее само за мига.

Някъде тълпа. Викове аз чувам.

Виждам синева. Това е синя пролет.

Камък беше хвърлен. Хвърлен от деца.

Кой ли не е грешен? Иска да умре.

Някъде далеко. Тя е свят. Недей.

Камък падна меко. Тупна във прахта.

Тя ще си лежи. Чувства още жажда.

Всички ревнаха: "Разпни я и не давай й живот!"

"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък".