КАНДИДАТЪТ ЗА ВОДАЧ
басня
Папунекът се носел над гората,
щастлив от утринния хлад...
Окрилен бил от хубавото лято,
а бил той силен, бил и млад!
Бил горд със свойта перушина...
А знаел и че е красив...
Завиждали му и мнозина!...
А той не бил и мълчалив!
Огледал всички във гората,
на дъното видял Кълвач
и той започна с него Чата:
- „Нима не съм роден водач?!”
Нима напразно ще премина
през тази скапана гора?!
О, хубавата перушина
не ми ли дава преднина!?“
... Отвърнал малкият кълвач
на претендента за водач:
- „О, има за това причина!...
Вонята ти е нетърпима!...“.
© Христо Славов Все права защищены
Хареса ми баснята.