1 нояб. 2017 г., 21:04

Капанът

786 0 2

Капанът

 

Та Мъркачев, котаракът, бе решил да хване Мишо.

Ще го дебне, ще го чака, и ще се приготви скришом.

Нов капан Мъркачев купи със излъскана пружина.

Буца сирене разчупи, резна и парче сланина.

Закачи ги на капана и зачака със наслада

в него Мишо да се хване! Тъй на мишката се пада!

А Мишконтиев безгрижен в дупката си бе се сврял

и напук на котарака кротко беше си заспал.

Котарака час почака, втори, трети, даже пет!

Много взе да се протака! Май, че няма днес късмет?

Закъркориха червата, глад стомаха му присви.

Заболя га чак главата и не може да търпи

та реши да не протака и измисли нов подход:

вместо да стои, да чака пусна го веднага в ход.

На парченце от луканка бодна кабърчета две

та мишока щом го хапне страшно да се убоде!

И парченцето постави тойй пред мишия отвор.

С таз примамка и с капана беше мишката в затвор.

Но не щеш ли, след минута котарака се втрещи:

някой клопката избута и отвора се откри!

След това със страшна сила нещо сиво изхвърча!

Мишката се беше свила като топка за игра

и понеже бе  безстраашна за това се и реши

котарака тя да шашне и да се освободи!

Тъй, от дупката си миша с всички сили изхвърча

и остави отарака със отворена уста!

Той, докато се усети, Мишо бързо пак се скри!

А Мъркачев пък остана и по-гладен от преди!

И на края ще ви кажа: който бърза да почака!

Утре друго ще разкажа за мишока и котака!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....