Капка от небето
Усмихвам се,
Пролетта витае
цъфти по клонките
събудени в роса
малкото поточе
забързано,нехае
отнася скритата
от Зимата тъга.
Небето пее
с глас на чучулига
облакът дъждовен
онемял стои
връхчета разклаща
нежна трепетлика
викът на кукувица
старателно брои.
Капка от небето
сякаш е знамение
докосва ми лицето
усмивката стои
на Пролетта
прищявка ли е
или мигновение
решила с мен
радостта си да дели.
Април,2019г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
