Усмихвам се,
Пролетта витае
цъфти по клонките
събудени в роса
малкото поточе
забързано,нехае
отнася скритата
от Зимата тъга.
Небето пее
с глас на чучулига
облакът дъждовен
онемял стои
връхчета разклаща
нежна трепетлика
викът на кукувица
старателно брои.
Капка от небето
сякаш е знамение
докосва ми лицето
усмивката стои
на Пролетта
прищявка ли е
или мигновение
решила с мен
радостта си да дели.
Април,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
