Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
14.04.2019 г., 18:20

Капка от небето

934 11 36

Усмихвам се,

Пролетта витае

цъфти по клонките

събудени в роса

малкото поточе

забързано,нехае

отнася скритата

от Зимата тъга.

Небето пее

с глас на чучулига

облакът дъждовен

онемял стои

връхчета разклаща

нежна трепетлика

викът на кукувица

старателно брои.

Капка от небето

сякаш е знамение

докосва ми лицето

усмивката стои

на Пролетта 

прищявка ли е

или мигновение

решила с мен

радостта си да дели.

 

Април,2019г

Варна,Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0