Набъбнало от вода небе.
Отново сърдито ще вали.
Подгизна душата в мен
от нескончаеми тъжни дни.
Тъгата по удавеното лято
на тънко ручейче пълзи
и дави спомени когато
се прегръщах с морските вълни.
Но времето е вече друго,
от морето съм тъй далече,
изпари се младост луда -
летни капки в пулс сърдечен ...
© Валентин Василев Все права защищены