5 апр. 2011 г., 22:32
Реших да посветя поредните "Капки акварел" на нещо, което все по-рядко се случва в наше време - романтиката, скрита в едни обикновени листове хартия... Обикновено са скрити в пликове с най-различни красиви цветове, но истинската, голямата красота е там - в изписаните редове...
Акварелът е отново на Андре Коон.
Б.
Не късай…
Не късай
моите писма!
Те следи са
от пътеките
изминати
и все пак
непознати!
Чак до края... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация