5.04.2011 г., 22:32

Капки акварел - 19. Писма

882 0 8

Реших да посветя поредните "Капки акварел" на нещо, което все по-рядко се случва в наше време - романтиката, скрита в едни обикновени листове хартия... Обикновено са скрити в пликове с най-различни красиви цветове, но истинската, голямата красота е там - в изписаните редове...
Акварелът е отново на Андре Коон.
Б.

 

 

 

Не късай…

Не късай

моите писма!

Те следи са

от пътеките

изминати

и все пак

непознати!

Чак до края...

Да!

И не съдържат

само дати,

а вълнения

и чувства.

Нашите съдби…

А какви са те?

Не зная!

 

***

 

Не само

лист хартия…

Не само

стари листи са

писмата.

Те носят

в себе си

очарования…

Понякога

следи си имат

от сълзи,

но повече…

Но много

повече,

изпълнени са

с прелестни

мечти…

С горестни

желания!

 

Б. Калинов

02.04.2011г.

Пловдив

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...