5 abr 2011, 22:32

Капки акварел - 19. Писма

883 0 8

Реших да посветя поредните "Капки акварел" на нещо, което все по-рядко се случва в наше време - романтиката, скрита в едни обикновени листове хартия... Обикновено са скрити в пликове с най-различни красиви цветове, но истинската, голямата красота е там - в изписаните редове...
Акварелът е отново на Андре Коон.
Б.

 

 

 

Не късай…

Не късай

моите писма!

Те следи са

от пътеките

изминати

и все пак

непознати!

Чак до края...

Да!

И не съдържат

само дати,

а вълнения

и чувства.

Нашите съдби…

А какви са те?

Не зная!

 

***

 

Не само

лист хартия…

Не само

стари листи са

писмата.

Те носят

в себе си

очарования…

Понякога

следи си имат

от сълзи,

но повече…

Но много

повече,

изпълнени са

с прелестни

мечти…

С горестни

желания!

 

Б. Калинов

02.04.2011г.

Пловдив

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....