12 нояб. 2011 г., 07:56

Капки акварел - 33: Късно есенно

754 0 12

Поредните  ми капчици акварел...
Художникът се казва Виктор Зелик . Ще ви хареса!
Б.

 

 

От влажната мъгла

поели,

тъмнеят

в тежестта си

керемидените покриви

в студени утрини

намръщени…

Недосънували

Слънцето

в съня си…

От вятърните пориви

прегръщани.

 

***

Рисува

с капчици от дъжд

Вятърът,

разбил тъгата си

в прозорците ми -

плаче по стъклата.

Но не остават дълго те -

нали надолу все тече

Водата…

 

***

Разпалиха лулите си

отново

престарелите комини,

настръхнали

от утринния студ…

Вятърът

с калпаците им

заиграва…

Един е той, а те - мнозина…

Но нали е малко луд?!

 

Б.Калинов

22.10.2011 г.

Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Алина!
    Радвам се, че ти харесва!
    Б.
  • Потопила се е есента в чудния акварел и в словото ти!Браво!
    Влагодаря за есенната галерия!!!
  • Благодаря ти, Маги!
    Б.
  • прекрасно съчетание на поезия и живопис...
    Борис, с възхищение...най-сърдечно..
  • Сърдечни благодарности за прочита и коментарите, Ивон и Галя!
    Благодаря за добрите думи!
    Да! Наистина исках да излъчва топлота...Мисля, че ми е присъщо!
    Б.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...