Nov 12, 2011, 7:56 AM

Капки акварел - 33: Късно есенно

747 0 12

Поредните  ми капчици акварел...
Художникът се казва Виктор Зелик . Ще ви хареса!
Б.

 

 

От влажната мъгла

поели,

тъмнеят

в тежестта си

керемидените покриви

в студени утрини

намръщени…

Недосънували

Слънцето

в съня си…

От вятърните пориви

прегръщани.

 

***

Рисува

с капчици от дъжд

Вятърът,

разбил тъгата си

в прозорците ми -

плаче по стъклата.

Но не остават дълго те -

нали надолу все тече

Водата…

 

***

Разпалиха лулите си

отново

престарелите комини,

настръхнали

от утринния студ…

Вятърът

с калпаците им

заиграва…

Един е той, а те - мнозина…

Но нали е малко луд?!

 

Б.Калинов

22.10.2011 г.

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Алина!
    Радвам се, че ти харесва!
    Б.
  • Потопила се е есента в чудния акварел и в словото ти!Браво!
    Влагодаря за есенната галерия!!!
  • Благодаря ти, Маги!
    Б.
  • прекрасно съчетание на поезия и живопис...
    Борис, с възхищение...най-сърдечно..
  • Сърдечни благодарности за прочита и коментарите, Ивон и Галя!
    Благодаря за добрите думи!
    Да! Наистина исках да излъчва топлота...Мисля, че ми е присъщо!
    Б.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...