12.11.2011 г., 7:56

Капки акварел - 33: Късно есенно

751 0 12

Поредните  ми капчици акварел...
Художникът се казва Виктор Зелик . Ще ви хареса!
Б.

 

 

От влажната мъгла

поели,

тъмнеят

в тежестта си

керемидените покриви

в студени утрини

намръщени…

Недосънували

Слънцето

в съня си…

От вятърните пориви

прегръщани.

 

***

Рисува

с капчици от дъжд

Вятърът,

разбил тъгата си

в прозорците ми -

плаче по стъклата.

Но не остават дълго те -

нали надолу все тече

Водата…

 

***

Разпалиха лулите си

отново

престарелите комини,

настръхнали

от утринния студ…

Вятърът

с калпаците им

заиграва…

Един е той, а те - мнозина…

Но нали е малко луд?!

 

Б.Калинов

22.10.2011 г.

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Алина!
    Радвам се, че ти харесва!
    Б.
  • Потопила се е есента в чудния акварел и в словото ти!Браво!
    Влагодаря за есенната галерия!!!
  • Благодаря ти, Маги!
    Б.
  • прекрасно съчетание на поезия и живопис...
    Борис, с възхищение...най-сърдечно..
  • Сърдечни благодарности за прочита и коментарите, Ивон и Галя!
    Благодаря за добрите думи!
    Да! Наистина исках да излъчва топлота...Мисля, че ми е присъщо!
    Б.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...