20 янв. 2005 г., 09:14

Картина

Поэзия

1.5K 0 4

От душата си ще извадя чернилката.
Най - грозните, най - тъмните краски.
Ще нарисувам с тях живота си
и ще си представям щастие.
Със сиво ще рисувам чувствата.
Тъмносиньото ще е за мъката.
Ще оставя за болката черното.
В леденобяло ще бъде лицето ми.

А някога исках да рисувам любов.
Да използвам най - силните слънчеви багри.
Да рисувам със жълто и нежна лила.
Да рисувам усмивки, море и слънца.
Но очерних душата си,
няма слънчеви багри.
Има само жестокост и отчаяние.
Няма радост, няма и щастие...

С ръце ще разкъсам плътта си,
ще извадя сърцето си
и ще го сложа в средата на черното,
за да завърша шедьовъра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Lanfear (Емма)

Страхотно! - като стихотворение, но като състояние, дано да отмине по-бързо и да забравиш за черния цвят

2006-03-31T05:44:36+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Споделям мнението на Катина по отношение на цветовете в нашия живот. Дано да има повече топли и ярки цветове в него! Хареса ми много, особено края-последния куплет е много силен. 6 с

2005-01-20T19:03:06+02:00
sinner (Кая)

Хубаво е, че има все пак цветове и сърцето ти е голямо и ще ги погълне, за да ги обагри отново... Живота е палитра, на която има всеки цвят, ако го няма можеш да го създадеш: ти избираш с кой ще рисуваш! Поздрави!

2005-01-20T12:22:51+02:00
Далия (Далия)

Благодаря ти, Албена!

2005-01-20T10:23:05+02:00