От душата си ще извадя чернилката. Най - грозните, най - тъмните краски. Ще нарисувам с тях живота си и ще си представям щастие. Със сиво ще рисувам чувствата. Тъмносиньото ще е за мъката. Ще оставя за болката черното. В леденобяло ще бъде лицето ми.
А някога исках да рисувам любов. Да използвам най - силните слънчеви багри. Да рисувам със жълто и нежна лила. Да рисувам усмивки, море и слънца. Но очерних душата си, няма слънчеви багри. Има само жестокост и отчаяние. Няма радост, няма и щастие...
С ръце ще разкъсам плътта си, ще извадя сърцето си и ще го сложа в средата на черното, за да завърша шедьовъра...
Споделям мнението на Катина по отношение на цветовете в нашия живот. Дано да има повече топли и ярки цветове в него! Хареса ми много, особено края-последния куплет е много силен. 6 с
Хубаво е, че има все пак цветове и сърцето ти е голямо и ще ги погълне, за да ги обагри отново... Живота е палитра, на която има всеки цвят, ако го няма можеш да го създадеш: ти избираш с кой ще рисуваш! Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.