Картина
От душата си ще извадя чернилката.
Най - грозните, най - тъмните краски.
Ще нарисувам с тях живота си
и ще си представям щастие.
Със сиво ще рисувам чувствата.
Тъмносиньото ще е за мъката.
Ще оставя за болката черното.
В леденобяло ще бъде лицето ми.
А някога исках да рисувам любов.
Да използвам най - силните слънчеви багри.
Да рисувам със жълто и нежна лила.
Да рисувам усмивки, море и слънца.
Но очерних душата си,
няма слънчеви багри.
Има само жестокост и отчаяние.
Няма радост, няма и щастие...
С ръце ще разкъсам плътта си,
ще извадя сърцето си
и ще го сложа в средата на черното,
за да завърша шедьовъра...
Най - грозните, най - тъмните краски.
Ще нарисувам с тях живота си
и ще си представям щастие.
Със сиво ще рисувам чувствата.
Тъмносиньото ще е за мъката.
Ще оставя за болката черното.
В леденобяло ще бъде лицето ми.
А някога исках да рисувам любов.
Да използвам най - силните слънчеви багри.
Да рисувам със жълто и нежна лила.
Да рисувам усмивки, море и слънца.
Но очерних душата си,
няма слънчеви багри.
Има само жестокост и отчаяние.
Няма радост, няма и щастие...
С ръце ще разкъсам плътта си,
ще извадя сърцето си
и ще го сложа в средата на черното,
за да завърша шедьовъра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Далия Всички права запазени
