Далия (Далия)
31 214
20.01.2005 г., 9:14 ч.

Картина 

  Поезия
1132 0 4
От душата си ще извадя чернилката.
Най - грозните, най - тъмните краски.
Ще нарисувам с тях живота си
и ще си представям щастие.
Със сиво ще рисувам чувствата.
Тъмносиньото ще е за мъката.
Ще оставя за болката черното.
В леденобяло ще бъде лицето ми.

А някога исках да рисувам любов.
Да използвам най - силните слънчеви багри.
Да рисувам със жълто и нежна лила.
Да рисувам усмивки, море и слънца.
Но очерних душата си,
няма слънчеви багри.
Има само жестокост и отчаяние.
Няма радост, няма и щастие...

С ръце ще разкъсам плътта си,
ще извадя сърцето си
и ще го сложа в средата на черното,
за да завърша шедьовъра...

© Далия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно! - като стихотворение, но като състояние, дано да отмине по-бързо и да забравиш за черния цвят
  • Споделям мнението на Катина по отношение на цветовете в нашия живот. Дано да има повече топли и ярки цветове в него! Хареса ми много, особено края-последния куплет е много силен. 6 с
  • Хубаво е, че има все пак цветове и сърцето ти е голямо и ще ги погълне, за да ги обагри отново... Живота е палитра, на която има всеки цвят, ако го няма можеш да го създадеш: ти избираш с кой ще рисуваш! Поздрави!
  • Благодаря ти, Албена!
Предложения
: ??:??