Картината
На стената тя висеше, закачена
с рамка дървена обвита и стъкло
свят прекрасен в нея беше нарисуван
нищо общо със реалния живот.
Красота от нея се излъчваше неземна
чувство на покой и благодат
всички болки и терзания изчезват
щом погледнеш я за миг-
таз картина, този свят!
Нека има повече места такива
като нея, тъй красива
сякаш любовта във вените тече
а времето от тебе не краде!
сякаш всичко притежаваш ти
И душа, приятели, нали?
И не чувстваш капка самота,
както е било преди!
Мрачен ден дойде обаче, знаех
може би го чувствах аз, не знам
някой я открадна, отдели я
сякаш огъня от неговия плам!
И настана черна бездна безпощадна
И сърцето сви се в себе си
Но да пазя спомена за нея
С цялата си същност аз копнея
За да вярвам, бъда, съществувам
Животът ми, за да краси!!!
© Теодора Все права защищены