Jul 3, 2006, 7:58 PM

Картината

  Poetry
727 0 0

Картината

На стената тя висеше, закачена

с рамка дървена обвита и стъкло

свят прекрасен в нея беше нарисуван

нищо общо със реалния живот.

Красота от нея се излъчваше неземна

чувство на покой и благодат

всички болки и терзания изчезват

щом погледнеш я за миг-

таз картина, този свят!

 

Нека има повече места такива

като нея, тъй красива

сякаш любовта във вените тече

а времето от тебе не краде!

сякаш всичко притежаваш ти

И душа, приятели, нали?

И не чувстваш капка самота,

           както е било преди!

 

Мрачен ден дойде обаче, знаех

може би го чувствах аз, не знам

някой я открадна, отдели я

сякаш огъня от неговия плам!

И настана черна бездна безпощадна

И сърцето сви се в себе си

Но да пазя спомена за нея

С цялата си същност аз копнея

За да вярвам, бъда, съществувам

Животът ми, за да краси!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...