Картината

Картината

На стената тя висеше, закачена

с рамка дървена обвита и стъкло

свят прекрасен в нея беше нарисуван

нищо общо със реалния живот.

Красота от нея се излъчваше неземна

чувство на покой и благодат

всички болки и терзания изчезват

щом погледнеш я за миг-

таз картина, този свят!

Нека има повече места такива

като нея, тъй красива

сякаш любовта във вените тече

а времето от тебе не краде!

сякаш всичко притежаваш ти

И душа, приятели, нали?

И не чувстваш капка самота,

           както е било преди!

Мрачен ден дойде обаче, знаех

може би го чувствах аз, не знам

някой я открадна, отдели я

сякаш огъня от неговия плам!

И настана черна бездна безпощадна

И сърцето сви се в себе си

Но да пазя спомена за нея

С цялата си същност аз копнея

За да вярвам, бъда, съществувам

Животът ми, за да краси!!!