Картината ми на живота
Пред мен картината бе ясно очертана:
с наситени от радост ярки цветове,
и радостта ми беше като океана,
не ме смущаваха мъгли и дъждове
Аз знаех, че денят ми почва точно в осем,
със мъчните си теореми и мечти,
а залезът за мен бе винаги разкошен
и аз го чаках тук, при мен, да долети.
Аз бях забит дълбоко във земята.
И никой няма да ме отдели.
Живеех сам, във два различни свята:
в реален с хората и в своите мечти!
Аз знаех, че светът на родните ми братя
е свят голям, с проблеми и лъжи.
И този свят не мога аз със нищо да разклатя,
и неизменно той на мен ще ми тежи.
Дори когато чашата на любовта докоснах с устни,
и пих от нея жадно, като бедуин,
макар животът ми като велик жребец препусна,
на реалността си аз останах син!
© Христо Славов Все права защищены