22.05.2012 г., 10:32

Картината ми на живота

533 1 0

 

Картината ми на живота

Пред мен картината бе ясно очертана:
с наситени от радост ярки цветове,
и радостта ми беше като океана,
не ме смущаваха мъгли и дъждове 

Аз знаех, че денят ми почва точно в осем,
със мъчните си теореми и мечти,
а залезът за мен бе винаги разкошен
 и аз го чаках тук, при мен, да долети.

Аз бях  забит дълбоко във земята.
И никой  няма  да ме отдели.
Живеех сам, във два различни свята:
в реален с хората и в своите мечти!

Аз знаех, че светът на родните ми братя
е свят голям, с проблеми и лъжи.
И този свят не мога аз със нищо да разклатя,
и неизменно той на мен ще ми тежи.

Дори когато чашата на любовта докоснах с устни,
и пих от нея жадно, като бедуин,
макар животът ми като велик жребец препусна,
 на реалността си аз останах син!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...