Картината ми на живота

Пред мен картината бе ясно очертана:
с наситени от радост ярки цветове,
и радостта ми беше като океана,
не ме смущаваха мъгли и дъждове 

Аз знаех, че денят ми почва точно в осем,
със мъчните си теореми и мечти,
а залезът за мен бе винаги разкошен
 и аз го чаках тук, при мен, да долети.

Аз бях  забит дълбоко във земята.
И никой  няма  да ме отдели.
Живеех сам, във два различни свята:
в реален с хората и в своите мечти!

Аз знаех, че светът на родните ми братя
е свят голям, с проблеми и лъжи.
И този свят не мога аз със нищо да разклатя,
и неизменно той на мен ще ми тежи.

Дори когато чашата на любовта докоснах с устни,
и пих от нея жадно, като бедуин,
макар животът ми като велик жребец препусна,
 на реалността си аз останах син!