КАРТИНИ

Потънала в сън от краски,

размити в образ на жена.

Отдали се в страст и ласки,

тела, попили живата вода,

горят в огън на кристална голота.

Долавям звуци чисти, нежни, живи...

в картини странни и познати, и красиви.

Две очи, пламенни, горещи, мили,

с дива страст желания попили,

и превръщат във лунна синева

картините от слънчева топлина.

Плът в плътта в картини се потапя,

в дива пустош ледове разтапя.

От лунното мълчание, така красиво,

картините преливат се игриво.

От дълбини на странната мъгла

взрив изплува в ярка светлина.

Прегърна две тела с любовна топлина,

поели в краските си частици от дъга,

попили  капки дъжд в пурпурна луна.

„Обичам те” - прошепват мълчаливи,

от лунното сияние така красиви.

„Обичам те” – звуци от картини в нощта

се преливат в черно-бяла тишина.