КАРТИНИ
Потънала в сън от краски,
размити в образ на жена.
Отдали се в страст и ласки,
тела, попили живата вода,
горят в огън на кристална голота.
Долавям звуци чисти, нежни, живи...
в картини странни и познати, и красиви.
Две очи, пламенни, горещи, мили,
с дива страст желания попили,
и превръщат във лунна синева
картините от слънчева топлина.
Плът в плътта в картини се потапя,
в дива пустош ледове разтапя.
От лунното мълчание, така красиво,
картините преливат се игриво.
От дълбини на странната мъгла
взрив изплува в ярка светлина.
Прегърна две тела с любовна топлина,
поели в краските си частици от дъга,
попили капки дъжд в пурпурна луна.
„Обичам те” - прошепват мълчаливи,
от лунното сияние така красиви.
„Обичам те” – звуци от картини в нощта
се преливат в черно-бяла тишина.
© Ванина Константинова Todos los derechos reservados