29 февр. 2020 г., 07:45

Картини от

710 0 0

КАРТИНИ ОТ

 

Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга.

 

На ъгъла подпрян, самотен музикант
излива душата си тъжна в струните.
За него земята е плачещия океан,
раздиран от гръмотевиците и бурите.

 

Скрита зад прозореца, млада девойка
с душата попива на романтиката дъха.
Смях от закъсняла, влюбена двойка
с ехо оставя във въздуха бяла следа.

 

Спи градът, но в съня си бурен живее...
Спомени и мечти там се преплитат...
Последни мигове пред зората немеят...
Слънчеви пътеки в надежди излитат...

 

28 02 2019
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...