29 feb 2020, 7:45

Картини от

  Poesía
712 0 0

КАРТИНИ ОТ

 

Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга.

 

На ъгъла подпрян, самотен музикант
излива душата си тъжна в струните.
За него земята е плачещия океан,
раздиран от гръмотевиците и бурите.

 

Скрита зад прозореца, млада девойка
с душата попива на романтиката дъха.
Смях от закъсняла, влюбена двойка
с ехо оставя във въздуха бяла следа.

 

Спи градът, но в съня си бурен живее...
Спомени и мечти там се преплитат...
Последни мигове пред зората немеят...
Слънчеви пътеки в надежди излитат...

 

28 02 2019
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...