29 feb 2020, 7:45

Картини от

  Poesía
713 0 0

КАРТИНИ ОТ

 

Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга.

 

На ъгъла подпрян, самотен музикант
излива душата си тъжна в струните.
За него земята е плачещия океан,
раздиран от гръмотевиците и бурите.

 

Скрита зад прозореца, млада девойка
с душата попива на романтиката дъха.
Смях от закъсняла, влюбена двойка
с ехо оставя във въздуха бяла следа.

 

Спи градът, но в съня си бурен живее...
Спомени и мечти там се преплитат...
Последни мигове пред зората немеят...
Слънчеви пътеки в надежди излитат...

 

28 02 2019
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...