29.02.2020 г., 7:45

Картини от

709 0 0

КАРТИНИ ОТ

 

Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга.

 

На ъгъла подпрян, самотен музикант
излива душата си тъжна в струните.
За него земята е плачещия океан,
раздиран от гръмотевиците и бурите.

 

Скрита зад прозореца, млада девойка
с душата попива на романтиката дъха.
Смях от закъсняла, влюбена двойка
с ехо оставя във въздуха бяла следа.

 

Спи градът, но в съня си бурен живее...
Спомени и мечти там се преплитат...
Последни мигове пред зората немеят...
Слънчеви пътеки в надежди излитат...

 

28 02 2019
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...