28 мая 2010 г., 08:04

Картографирано усещане за... Дъжд 

  Поэзия
922 0 14

Луната разроши няколко облака - кротки.

Още се чуват вопли на славеи.

Щурците правят молебен - за дъжд.

 

След малко ще млъкнат...

 

Пристигат тъмно облечени облаци.

Тук съм и пак ще ги разпитвам - за пътя,

а те с присъщите им проблясъци...

... ще заплачат...

 

И пак ще ме учат - да познавам душата си,

и пак за грешките ми ще премълчат.

 

Рисувам по спомени карта - за пътя.

Повече не задавам въпроси.

Тръгвам - ще последвам тътена и само тази карта ще нося.

 

Една неприкрита злоба ме стресна

и сбърках посоката - много близо до края.

 

Върнах се.

 

Ще си прерисувам картата...

 

Дано да е милостиво Небето -

и пак да ми прати тъмно облечени облаци.

 

Да не се страхувам от злобата,

и...

пак да ме учи на дъжд...

 

© Георги Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??