Картографирано усещане за... Дъжд
Луната разроши няколко облака - кротки.
Още се чуват вопли на славеи.
Щурците правят молебен - за дъжд.
След малко ще млъкнат...
Пристигат тъмно облечени облаци.
Тук съм и пак ще ги разпитвам - за пътя,
а те с присъщите им проблясъци...
... ще заплачат...
И пак ще ме учат - да познавам душата си,
и пак за грешките ми ще премълчат.
Рисувам по спомени карта - за пътя.
Повече не задавам въпроси.
Тръгвам - ще последвам тътена и само тази карта ще нося.
Една неприкрита злоба ме стресна
и сбърках посоката - много близо до края.
Върнах се.
Ще си прерисувам картата...
Дано да е милостиво Небето -
и пак да ми прати тъмно облечени облаци.
Да не се страхувам от злобата,
и...
пак да ме учи на дъжд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
