Картографирано усещане за... Дъжд
Луната разроши няколко облака - кротки.
Още се чуват вопли на славеи.
Щурците правят молебен - за дъжд.
След малко ще млъкнат...
Пристигат тъмно облечени облаци.
Тук съм и пак ще ги разпитвам - за пътя,
а те с присъщите им проблясъци...
... ще заплачат...
И пак ще ме учат - да познавам душата си,
и пак за грешките ми ще премълчат.
Рисувам по спомени карта - за пътя.
Повече не задавам въпроси.
Тръгвам - ще последвам тътена и само тази карта ще нося.
Една неприкрита злоба ме стресна
и сбърках посоката - много близо до края.
Върнах се.
Ще си прерисувам картата...
Дано да е милостиво Небето -
и пак да ми прати тъмно облечени облаци.
Да не се страхувам от злобата,
и...
пак да ме учи на дъжд...
© Георги Колев All rights reserved.
