2 апр. 2013 г., 12:13

Катастрофиралата линейка...

590 0 3

 

 

Катастрофиралата линейка...

 

И капки кръв... И бели хризантеми

разхвърляни абсурдно по паважа...

Откъснати безсмислено, без време

и тъй жестоко, и зловещо даже!...

 

... На утрото с възторжения ритъм

са тъй нелепи тез цветя и кръв, та

изтръпвам в миг, а някой, без да питам,

ми казва тихо: „Докторът е мъртав!...”

 

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо пейзажна ли?... Ами за това, защото катастрофите(за жалост!!!)вече са част от градския (а и не само от него!) пейзаж!...
  • Важно е чувството... това показва, че сме човеци!
  • Някак не ми звучи добре категорията, в която си го вкарал... Не мисля, че "Пейзажна" е подходящо.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...