Катастрофиралата линейка...

Поезия » Пейзажна

583 0 3

Катастрофиралата линейка...

И капки кръв... И бели хризантеми

разхвърляни абсурдно по паважа...

Откъснати безсмислено, без време

и тъй жестоко, и зловещо даже!...

... На утрото с възторжения ритъм

са тъй нелепи тез цветя и кръв, та

изтръпвам в миг, а някой, без да питам,

ми казва тихо: „Докторът е мъртав!...”

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

jollyroger (Коста Качев)

Защо пейзажна ли?... Ами за това, защото катастрофите(за жалост!!!)вече са част от градския (а и не само от него!) пейзаж!...

2013-04-04T07:53:58+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Важно е чувството... това показва, че сме човеци!

2013-04-02T18:29:57+03:00
Човек (Анна Станоева)

Някак не ми звучи добре категорията, в която си го вкарал... Не мисля, че "Пейзажна" е подходящо.

2013-04-02T13:40:44+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0