Катастрофиралата линейка...
И капки кръв... И бели хризантеми
разхвърляни абсурдно по паважа...
Откъснати безсмислено, без време
и тъй жестоко, и зловещо даже!...
... На утрото с възторжения ритъм
са тъй нелепи тез цветя и кръв, та
изтръпвам в миг, а някой, без да питам,
ми казва тихо: „Докторът е мъртав!...”
д-р Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени