Катастрофиралата линейка...

Poesía » Del paisaje

592 0 3

Катастрофиралата линейка...

И капки кръв... И бели хризантеми

разхвърляни абсурдно по паважа...

Откъснати безсмислено, без време

и тъй жестоко, и зловещо даже!...

... На утрото с възторжения ритъм

са тъй нелепи тез цветя и кръв, та

изтръпвам в миг, а някой, без да питам,

ми казва тихо: „Докторът е мъртав!...”

д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

jollyroger (Коста Качев)

Защо пейзажна ли?... Ами за това, защото катастрофите(за жалост!!!)вече са част от градския (а и не само от него!) пейзаж!...

2013-04-04T07:53:58+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Важно е чувството... това показва, че сме човеци!

2013-04-02T18:29:57+03:00
Човек (Анна Станоева)

Някак не ми звучи добре категорията, в която си го вкарал... Не мисля, че "Пейзажна" е подходящо.

2013-04-02T13:40:44+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0