Катастрофиралата линейка...

Poesía » Del paisaje

586 0 3

Катастрофиралата линейка...

И капки кръв... И бели хризантеми

разхвърляни абсурдно по паважа...

Откъснати безсмислено, без време

и тъй жестоко, и зловещо даже!...

... На утрото с възторжения ритъм

са тъй нелепи тез цветя и кръв, та

изтръпвам в миг, а някой, без да питам,

ми казва тихо: „Докторът е мъртав!...”

д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

jollyroger (Коста Качев)

Защо пейзажна ли?... Ами за това, защото катастрофите(за жалост!!!)вече са част от градския (а и не само от него!) пейзаж!...

2013-04-04T07:53:58+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Важно е чувството... това показва, че сме човеци!

2013-04-02T18:29:57+03:00
Човек (Анна Станоева)

Някак не ми звучи добре категорията, в която си го вкарал... Не мисля, че "Пейзажна" е подходящо.

2013-04-02T13:40:44+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0