"Като ангел без криле"
радвах се на любовта голяма.
Тогава дните бяха райски и красиви,
защото бяхме с тебе двама.
Но любов ли е било, кажи?
Защо безразлично се обърна и тръгна?
Защо потънах в небеса от лъжи,
а ти никога не се завърна?
А ти бе моето любимо момче,
с което всичко беше рай!
Откакто ти си тръгна, аз съм ангел без криле,
скитащ по света и търсещ утешителния край!
Където и да си, не те боли!
Видях те, нещо трепна в мен!
Сърцето мое полудяло заби,
но усетих бързо колко си студен!
За мен си вече болка и тъга,
защото ме разби на хиляди парчета.
Разкъса се тогава любовта
като роза със разпръснати листчета.
А някога бях аз твоят ангел небесен...
Имаше ключе от моето сърце!
Изпявам аз последната си тъжна песен
и падам полужива без криле!
И няма пак да полетя,
както в онзи светъл ден!
Винаги ще нося мисълта,
че те имах, а сега не си до мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
