6 сент. 2007 г., 14:28

"Като ангел без криле"

873 0 13
Когато бяхме толкова щастливи,
радвах се на любовта голяма.
Тогава дните бяха райски и красиви,
защото бяхме с тебе двама.

Но любов ли е било, кажи?
Защо безразлично се обърна и тръгна?
Защо потънах в небеса от лъжи,
а ти никога не се завърна?

А ти бе моето любимо момче,
с което всичко беше рай!
Откакто ти си тръгна, аз съм ангел без криле,
скитащ по света и търсещ утешителния край!

Където и да си, не те боли!
Видях те, нещо трепна в мен!
Сърцето мое полудяло заби,
но усетих бързо колко си студен!

За мен си вече болка и тъга,
защото ме разби на хиляди парчета.
Разкъса се тогава любовта
като роза със разпръснати листчета.

А някога бях аз твоят ангел небесен...
Имаше ключе от моето сърце!
Изпявам аз последната си тъжна песен
и падам полужива без криле!

И няма пак да полетя,
както в онзи светъл ден!
Винаги ще нося мисълта,
че те имах, а сега не си до мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • това е само сега. Но утре.....ах това хубаво , слънчево утре е за теб мила, Валентина. С обич.
  • Хубав стих!
    Преживян!!!
    Поздрав!
  • Радвам се,че стиха ви е харесал.
  • Хубав стих!
    Поздрави
  • Мило ДЕТЕ,
    Силни думи пишеш и силно въздействаш,но мисля,че по-добре ще звучи
    ЗАЩО ПОТЪНАХ В МОРЕ ОТ ЛЪЖИ, - защото в небесата се ВЪЗДИГАМЕ или ВЪЗВИСЯВАМЕ,,В МОРЕТО НА ЛЪЖИТЕ - естественно потъваме ПОНЯКОГА,освен ако небесата не са в обърнната проекция ЗА ТЕБ!
    БЪДИ ПО-ВЕСЕЛА!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...