Sep 6, 2007, 2:28 PM

"Като ангел без криле"

  Poetry
874 0 13
Когато бяхме толкова щастливи,
радвах се на любовта голяма.
Тогава дните бяха райски и красиви,
защото бяхме с тебе двама.

Но любов ли е било, кажи?
Защо безразлично се обърна и тръгна?
Защо потънах в небеса от лъжи,
а ти никога не се завърна?

А ти бе моето любимо момче,
с което всичко беше рай!
Откакто ти си тръгна, аз съм ангел без криле,
скитащ по света и търсещ утешителния край!

Където и да си, не те боли!
Видях те, нещо трепна в мен!
Сърцето мое полудяло заби,
но усетих бързо колко си студен!

За мен си вече болка и тъга,
защото ме разби на хиляди парчета.
Разкъса се тогава любовта
като роза със разпръснати листчета.

А някога бях аз твоят ангел небесен...
Имаше ключе от моето сърце!
Изпявам аз последната си тъжна песен
и падам полужива без криле!

И няма пак да полетя,
както в онзи светъл ден!
Винаги ще нося мисълта,
че те имах, а сега не си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Comments

Comments

  • това е само сега. Но утре.....ах това хубаво , слънчево утре е за теб мила, Валентина. С обич.
  • Хубав стих!
    Преживян!!!
    Поздрав!
  • Радвам се,че стиха ви е харесал.
  • Хубав стих!
    Поздрави
  • Мило ДЕТЕ,
    Силни думи пишеш и силно въздействаш,но мисля,че по-добре ще звучи
    ЗАЩО ПОТЪНАХ В МОРЕ ОТ ЛЪЖИ, - защото в небесата се ВЪЗДИГАМЕ или ВЪЗВИСЯВАМЕ,,В МОРЕТО НА ЛЪЖИТЕ - естественно потъваме ПОНЯКОГА,освен ако небесата не са в обърнната проекция ЗА ТЕБ!
    БЪДИ ПО-ВЕСЕЛА!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...