6.09.2007 г., 14:28

"Като ангел без криле"

871 0 13
Когато бяхме толкова щастливи,
радвах се на любовта голяма.
Тогава дните бяха райски и красиви,
защото бяхме с тебе двама.

Но любов ли е било, кажи?
Защо безразлично се обърна и тръгна?
Защо потънах в небеса от лъжи,
а ти никога не се завърна?

А ти бе моето любимо момче,
с което всичко беше рай!
Откакто ти си тръгна, аз съм ангел без криле,
скитащ по света и търсещ утешителния край!

Където и да си, не те боли!
Видях те, нещо трепна в мен!
Сърцето мое полудяло заби,
но усетих бързо колко си студен!

За мен си вече болка и тъга,
защото ме разби на хиляди парчета.
Разкъса се тогава любовта
като роза със разпръснати листчета.

А някога бях аз твоят ангел небесен...
Имаше ключе от моето сърце!
Изпявам аз последната си тъжна песен
и падам полужива без криле!

И няма пак да полетя,
както в онзи светъл ден!
Винаги ще нося мисълта,
че те имах, а сега не си до мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е само сега. Но утре.....ах това хубаво , слънчево утре е за теб мила, Валентина. С обич.
  • Хубав стих!
    Преживян!!!
    Поздрав!
  • Радвам се,че стиха ви е харесал.
  • Хубав стих!
    Поздрави
  • Мило ДЕТЕ,
    Силни думи пишеш и силно въздействаш,но мисля,че по-добре ще звучи
    ЗАЩО ПОТЪНАХ В МОРЕ ОТ ЛЪЖИ, - защото в небесата се ВЪЗДИГАМЕ или ВЪЗВИСЯВАМЕ,,В МОРЕТО НА ЛЪЖИТЕ - естественно потъваме ПОНЯКОГА,освен ако небесата не са в обърнната проекция ЗА ТЕБ!
    БЪДИ ПО-ВЕСЕЛА!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...