Като чаршия
Показах ти се - сякаш съм чаршия -
вилня по мен надълго и широко,
залиса се - то беше шарения,
то беше чудо - празник за окото!
Разголих се до кост в невярно време,
треперих посред зима като свраче -
ти ходеше и гледаше по мене,
поспря за малко. После ме прекрачи.
Отворих се - сергия до сергия
и светех из ръцете ти - дрънкулка,
а ти до мен една пишман килия ...