Като чаршия
Като чаршия
Показах ти се - сякаш съм чаршия -
вилня по мен надълго и широко,
залиса се - то беше шарения,
то беше чудо - празник за окото!
Разголих се до кост в невярно време,
треперих посред зима като свраче -
ти ходеше и гледаше по мене,
поспря за малко. После ме прекрачи.
Отворих се - сергия до сергия
и светех из ръцете ти - дрънкулка,
а ти до мен една пишман килия
със сетен дъх гради на пресекулки.
В един неделен ден, подир градежа -
дали видяха, чуха и разбраха -
продадох ти от паячета мрежа,
а ти си скри халката под тезгяха.
И в твоята килия стана тясно,
а аз припявам все: Вземи ме, бачо! -
макар че като бял ден ми е ясно,
че диря няма куче дето влачи,
че ставам като гьол на калдъръма -
ще ме прегазиш - мокър до колене,
но няма страшно - няма да потънеш,
а щом отминеш - дявол да ме вземе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
