Заспало е сърцето ми отново без целувки, моля се на тази болка то да устои, но едва ли толкоз силно е без твоите прегръдки, жаравата от лятото със студ се замени.
Дали ще се стопи във времето следата, останала от теб в моята душа, дали ще си отиде с нея и тъгата, че всичко взе ми любовта?
Твоята усмивка по детски ме поведе, бях пленена от твоите очи, но само към тъга пътят ме изведе, ти с обида илюзиите разби.
Не успявам да прогоня всички сенки, огънят в огнището дори изстина, ти сълзите ми в проклятие превърна, волята ми ти преви - замина.
Сега залезът обрича моето сърце, утре да прегърне есента, никога в живота да не срещне теб, да забрави що е любовта!
МИЛО МОМИЧЕ,много е рано да мислиш за есента,та ти си току-що напъпило пролетно Цвете,на което един по-силен пролетен вятър е разлюлял пъпката,и това Цвете си помислило, че този вятър ще го прекърши!От позицията на човек претърпял пролетни силни ветрове,летни бури и градушки,аз ти казвам,че птицата на ЛЮБОВТА ще кацне на твоето рамо и ще се задържи колкото си пожелаеш!ВЯРВАЙ!!!
Харесва ми как пишеш. Просто си личи, че умееш, а и хубави неща си написала. Ще се гордея, ако с времето и аз започна да умея да си чупя думите така.Поздравявам те!
С уважение!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.