Като да прегърна есента
Заспало е сърцето ми отново без целувки,
моля се на тази болка то да устои,
но едва ли толкоз силно е без твоите прегръдки,
жаравата от лятото със студ се замени.
Дали ще се стопи във времето следата,
останала от теб в моята душа,
дали ще си отиде с нея и тъгата,
че всичко взе ми любовта?
Твоята усмивка по детски ме поведе,
бях пленена от твоите очи,
но само към тъга пътят ме изведе,
ти с обида илюзиите разби.
Не успявам да прогоня всички сенки,
огънят в огнището дори изстина,
ти сълзите ми в проклятие превърна,
волята ми ти преви - замина.
Сега залезът обрича моето сърце,
утре да прегърне есента,
никога в живота да не срещне теб,
да забрави що е любовта!
моля се на тази болка то да устои,
но едва ли толкоз силно е без твоите прегръдки,
жаравата от лятото със студ се замени.
Дали ще се стопи във времето следата,
останала от теб в моята душа,
дали ще си отиде с нея и тъгата,
че всичко взе ми любовта?
Твоята усмивка по детски ме поведе,
бях пленена от твоите очи,
но само към тъга пътят ме изведе,
ти с обида илюзиите разби.
Не успявам да прогоня всички сенки,
огънят в огнището дори изстина,
ти сълзите ми в проклятие превърна,
волята ми ти преви - замина.
Сега залезът обрича моето сърце,
утре да прегърне есента,
никога в живота да не срещне теб,
да забрави що е любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Найденова Всички права запазени
