Като две сълзи
Като две сълзи, проблеснали във мрака,
загубили утеха в тежък миг.
Като очите, които ти разплака,
стаили за минута своя вик.
Като две сълзи, от тебе скрити,
стекли се в безмълвен стон.
Като пръстите ти във косата впити,
скрили погледа ми във заслон.
Като две сълзи, от мен разкрити,
показващи надеждата една,
като воплите, в нощта нескрити,
предизвикани от мъката “тъга”.
© Цвети Калинова Все права защищены