sublime (Поля Георгиева)
30 28
7 нояб. 2005 г., 11:28

КАТО ДЪЖДА 

  Поэзия
945 0 4

КАТО ДЪЖДА

Изглеждаш като дъжда,

падаш все така гордо

в

очите ми.

И ме развеждаш

в тъмно синя гора,

отнемаш звездите.

И криеме болката,

лутаме се...

страхът ще измиеме

може би с дъждът...

Грехът ще се смие на прах

и всяка вина ще убие.

и ще има там нейде жена,

която без болка теб ще надвие.

И криеме спомени,

и пиеме, за да бъдат изгонени...

А дъждът не ще да отмие

това, което в  сърцето се крие.

А там във небето

падат капки дъжд-

сълзи на детето.

Толкова кратки,

толкова нежни  и сладки,

колкото нашите скрити загадки.

И криеме себе си

под безразлични черупки.

И на различни се преструваме,

а после негодуваме.

Аз се крия, после ти.

С дъжда опитвам да измия

това, което все рисуваш, престани...

Ти се криеш,

гордостта не можеш да изтриеш,

а пък искаш сладостта.

Отиваш си като дъжда

и появява се ръжда,

и жал и меланхолия навява.

А дъждът се превръща в бели снежинки

и ме прегръща там на студът.

И правиме черно-белите снимки...

А после от снегът на земята

Остават само калта и водата...

© Поля Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??