14 мар. 2013 г., 09:30

Като дъжда 

  Поэзия » Любовная
621 1 3

Като дъжда


Тъжен ли е облакът дъждовен,
че толкова обилно заваля?...
За твоите сълзи ли съм виновен
или дъждът навява ти тъга?..

Красива си разплакана дори,
очите ти... същински бисери,
а толкова не искам да боли
и в погледа ти да е есен..

Плачи сега, а после ще ти мине,
ранена, подивяла и сама,
аз всяка вечер късно се прибирам,
когато си пленена от съня...

Целувам устните, вкусни,
и галя кадифени коси,
в нощта на изплакани чувства
ме гледат солени очи...

Прости ми, че пак заваля,
а бях те сънувал щастлива!
Във твоя живот съм дъжда
и пролет, и лято, и зима...


13.03.2013
Д. Антонов (diester)

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??