Като дъжда
Като дъжда
Тъжен ли е облакът дъждовен,
че толкова обилно заваля?...
За твоите сълзи ли съм виновен
или дъждът навява ти тъга?..
Красива си разплакана дори,
очите ти... същински бисери,
а толкова не искам да боли
и в погледа ти да е есен..
Плачи сега, а после ще ти мине,
ранена, подивяла и сама,
аз всяка вечер късно се прибирам,
когато си пленена от съня...
Целувам устните, вкусни,
и галя кадифени коси,
в нощта на изплакани чувства
ме гледат солени очи...
Прости ми, че пак заваля,
а бях те сънувал щастлива!
Във твоя живот съм дъжда
и пролет, и лято, и зима...
13.03.2013
Д. Антонов (diester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
