Дори когато враг подъл подложи ти крак
и дъжд от несбъдване в сърцето гробно вали,
криле ти бели си сътвори от черния мрак,
не се предавай, пак напред продължи.
Дори, когато верен приятел ти забие нож
в гръб и от раните горчиви черно безверие кърви,
открий с нова вяра от бяла истина
път, не се предавай, пак напред продължи.
Дори когато смъртно ранен от свои
и чужди, и осквернен от злобна светска
суета, агонизираш полумъртъв и сам
в калта, не се предавай, пак напред
без страх продължи. Като вълшебен
Феникс непобедим бъди и от всяко
зло отново по-силен се прероди.
Знай, щастието земно е в дребните
на вид неща, никога не го забравяй,
винаги помни това. Щом искрено
слънце в дните твои нетленно
блести, винаги щастлив ще си ти.
© Кръстина Тодорова Все права защищены