Като град съм
забързана и светла вечно.
Като град съм
със цветя,но пак съм малко скучна.
Автобуси пълни с хора
носят спомените прашни.
Сърцето ми е затихнало в улици
на крайните квартали и сънища.
Телеграфни жици свързват човешките съдби.
Телефони делят ги от реалните мечти.
Високи сгради и реклами
се пренасят върху мен.
Грим и маскаради-това е истината всеки ден.
Апартаменти и малки магазини,
всеки като мене крие се зад фасади.
Трафикът надвива таксита и автомобили,
а шофьори сме със сърца разделени
на две попивини отделни половини.

Като град съм
В сън съм...
Събрал в себе си най-кошмарния
и най-вълшебен блян
Откраднат,изгубен,захвърлен,намерен
но все така мой,чакащ все така там
Сама в себе си стоя обвита на витрина
Миновачи сякаш искат да ме имат,
да ме вземат,да ме купят
А аз не се продавам вече на старата цена
Не мога само аз да се променям в града
Искам всеки да получи своята минутка слава,
а може би по-скъпа и от моята цена
Стига ми каквото имам
дано и други кажат за себе си това!