Jan 8, 2006, 10:32 PM

Като град съм

  Poetry
1.2K 0 0
Като град съм
забързана и светла вечно.
Като град съм
със цветя,но пак съм малко скучна.
Автобуси пълни с хора
носят спомените прашни.
Сърцето ми е затихнало в улици
на крайните квартали и сънища.
Телеграфни жици свързват човешките съдби.
Телефони делят ги от реалните мечти.
Високи сгради и реклами
се пренасят върху мен.
Грим и маскаради-това е истината всеки ден.
Апартаменти и малки магазини,
всеки като мене крие се зад фасади.
Трафикът надвива таксита и автомобили,
а шофьори сме със сърца разделени
на две попивини отделни половини.

Като град съм
В сън съм...
Събрал в себе си най-кошмарния
и най-вълшебен блян
Откраднат,изгубен,захвърлен,намерен
но все така мой,чакащ все така там
Сама в себе си стоя обвита на витрина
Миновачи сякаш искат да ме имат,
да ме вземат,да ме купят
А аз не се продавам вече на старата цена
Не мога само аз да се променям в града
Искам всеки да получи своята минутка слава,
а може би по-скъпа и от моята цена
Стига ми каквото имам
дано и други кажат за себе си това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кари All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...