8.01.2006 г., 22:32

Като град съм

1.2K 0 0
Като град съм
забързана и светла вечно.
Като град съм
със цветя,но пак съм малко скучна.
Автобуси пълни с хора
носят спомените прашни.
Сърцето ми е затихнало в улици
на крайните квартали и сънища.
Телеграфни жици свързват човешките съдби.
Телефони делят ги от реалните мечти.
Високи сгради и реклами
се пренасят върху мен.
Грим и маскаради-това е истината всеки ден.
Апартаменти и малки магазини,
всеки като мене крие се зад фасади.
Трафикът надвива таксита и автомобили,
а шофьори сме със сърца разделени
на две попивини отделни половини.

Като град съм
В сън съм...
Събрал в себе си най-кошмарния
и най-вълшебен блян
Откраднат,изгубен,захвърлен,намерен
но все така мой,чакащ все така там
Сама в себе си стоя обвита на витрина
Миновачи сякаш искат да ме имат,
да ме вземат,да ме купят
А аз не се продавам вече на старата цена
Не мога само аз да се променям в града
Искам всеки да получи своята минутка слава,
а може би по-скъпа и от моята цена
Стига ми каквото имам
дано и други кажат за себе си това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кари Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...