Като Хензел
* * *
Като Хензел
вървя
през гората
и търся
шоколадената къщичка.
От последния си залък
роня трохи-
не от страх
да не се изгубя-
да нахраня птиците.
И до къщичката поспрях,
макар че съм чела приказката.
Не отхапах от керемидите-
почуках,
за вещицата попитах.
Излежах
три дни затворен,
изядох
сто гозби,
накрая-
не я бутнах в пещта,
а й извадих огънче.
Като Хензел
вървя
през гората
и търся
шоколадената къщичка.
От последния си залък
роня трохи-
не от страх
да не се изгубя-
да нахраня птиците.
И до къщичката поспрях,
макар че съм чела приказката.
Не отхапах от керемидите-
почуках,
за вещицата попитах.
Излежах
три дни затворен,
изядох
сто гозби,
накрая-
не я бутнах в пещта,
а й извадих огънче.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румена Румена Все права защищены
